"appDesc" = "Направете четенето в движение по-приятно!\n\n⛵ Тази услуга позволява на съвместимите приложения лесно да противодействат на малки движения на устройството в своя потребителски интерфейс.\n\n🏝️ Това подобрява четливостта на екрана на ръчно устройство по време на ходене или пътуване.\n\n⚡ Услугата е създадена много щателно, за да се сведе до минимум използването на ресурси и да се увеличи максимално производителността. Повече информация можете да намерите на нашия GitHub.\n\nНадяваме се да ви е приятно да използвате това 😊";
"aboutScreenAppListTitle" = "⛵ Приложения";
"aboutScreenAppListText" = "Списък с пакети приложения, инсталирани на това устройство, които използват функцията Steady Screen:";
"aboutScreenLicenseTitle" = "🔑 Лиценз";
"aboutScreenLicenseText" = "Това приложение е безплатно и работи без ограничения. Параметрите обаче ще се върнат към стойностите си по подразбиране след 1 час без лиценз.";
"aboutScreenGithubLink" = "Стабилен екран в GitHub";
"openSourceLicensesTitle" = "Лицензи с отворен код";
"dialogConsentButton" = "Приеми";
"dialogInfoMessage" = "Разклатете малко устройството. Забележете как фоновото съдържание смекчава тези движения, което прави четенето на екрана по-лесно.\n\nТази функционалност може лесно да се внедри във всяко приложение. Моля, следвайте инструкциите в GitHub.";
"dialogInfoButton" = "Отидете на GitHub";
"dialogRestoreDefaultsMessage" = "Възстановяване на параметрите до стойностите по подразбиране?";
"dialogServiceDisableMessage" = "Потребителските приложения ще спрат да получават събития. Деактивиране на услугата?";
"serviceInactiveText" = "Услугата е деактивирана, щракнете, за да активирате.";
"menuEnable" = "Активиране";
"menuDisable" = "Деактивиране";
"menuTheme" = "Тема";
"menuIncreaseTextSize" = "Увеличете размера на текста";
"menuDecreaseTextSize" = "Намалете размера на текста";
"menuInfo" = "Информация";
"menuRestoreDefaults" = "Възстановяване на настройките по подразбиране";
"menuAbout" = "За";
"menuLicense" = "Надстройте лиценза си";
"menuRateAndComment" = "Оценете ни";
"menuSendDebugFeedback" = "Докладвайте за проблем";
"paramSensorRate" = "Скорост на сензора";
"paramDamping" = "Амортизиране";
"paramRecoil" = "Откат";
"paramLinearScaling" = "Линейно мащабиране";
"paramForceScaling" = "Принудително мащабиране";
"paramSensorRateInfo" = "Това задава желаната скорост на сензора. По-високите стойности може да консумират повече батерия. Това може да се различава от измерената скорост на сензора, тъй като системата в крайна сметка решава коя скорост да предостави.";
"paramDampingInfo" = "Увеличаването на това ще забави и отслаби движенията, правейки ги по-малко чувствителни към по-големи сили.";
"paramRecoilInfo" = "Увеличаването на това ще намали чувствителността към малки трептения и ще направи движенията по-малко чувствителни към по-големи сили.";
"paramLinearScalingInfo" = "Това мащабира движенията линейно, като ги прави по-големи или по-малки, без да засяга изчисленията.";
"paramForceScalingInfo" = "Това мащабира силите преди изчисленията, което от своя страна влияе върху общата величина на движенията.";
"measuredSensorRateInfo" = "Текущата скорост на сензора, измерена от приложението. Това може да се различава от желаната скорост на сензора, тъй като системата в крайна сметка решава коя скорост да предостави.";
"yes" = "да";
"no" = "не";
"ok" = "добре";
"cancel" = "Отказ";
"measuredSensorRate" = "Измерена честота на сензора";
"ratePerSecond" = "%1$s Hz";
"dialogReviewNudgeMessage" = "Харесвате ли това приложение?";
"dialogReviewNudgeMessage2" = "благодаря Моля, напишете хубава рецензия или ни оценете 5 звезди в Play Store.";
"dialogButtonRateOnPlayStore" = "Оценете в Play Store";
"generalError" = "Възникна някаква грешка. Моля, опитайте отново.";
"ultimateLicenseTitle" = "Краен лиценз";
"licenseItemAlreadyOwned" = "Лицензионният елемент вече е притежаван";
"licenseSuccessDialogMessage" = "Приложението е лицензирано успешно. Благодаря ви за подкрепата!";
"ultimateLicenseLabel" = "Ultimate";
"loremIpsum" = "(Този текст е с демонстрационна цел)\n\nВойникът със зелените мустаци ги поведе по улиците на Изумрудения град, докато стигнаха до стаята, където живееше Пазителят на Портите. Този офицер отключи очилата им, за да ги прибере обратно в страхотната си кутия, и след това учтиво отвори портата за нашите приятели.\n\n„Кой път води до Злата вещица от Запада?“ — попита Дороти.\n\n\"Няма път\", отговорил Пазителят на Портите. \"Никой никога не желае да тръгне по този път.\"\n\n— Как тогава да я намерим? – попита момичето.\n\n\"Това ще бъде лесно\", отвърна мъжът, \"защото когато тя разбере, че си в страната на Уинки, тя ще те намери и ще направи всичките ти свои роби.\"\n\n— Може би не — каза Плашилото, — защото искаме да я унищожим.\n\n„О, това е различно“, каза Пазителят на Портите. „Никой никога не я е унищожавал преди, така че естествено си мислех, че тя ще ви направи роби, както и останалите. Но внимавайте, защото тя е зла и свирепа и може да не ви позволи да я унищожите. На запад, където слънцето залязва и няма как да не я намериш.\"\n\nТе му благодариха и се сбогуваха с него и се обърнаха на запад, крачейки през поля с мека трева, осеяни тук-там с маргаритки и лютичета. Дороти все още носеше хубавата копринена рокля, която бе облякла в двореца, но сега, за своя изненада, тя вече не беше зелена, а чисто бяла. Панделката около врата на Тото също беше загубила зеления си цвят и беше бяла като роклята на Дороти.\n\nИзумруденият град скоро остана далеч назад. С напредването им земята ставаше по-груба и хълмиста, тъй като в тази страна на Запада нямаше ферми, нито къщи и земята беше обработвана.\n\nСледобед слънцето грееше горещо в лицата им, защото нямаше дървета, които да им предлагат сянка; така че преди нощта Дороти, Тото и Лъвът бяха уморени, легнаха на тревата и заспаха, а Дърварят и Плашилото пазеха.\n\nСега Злата вещица от Запада имаше само едно око, но то беше мощно като телескоп и можеше да вижда навсякъде. И така, докато седеше на вратата на своя замък, тя случайно се огледа и видя Дороти да лежи заспала, с приятелите си около нея. Те бяха на голямо разстояние, но Злата вещица се ядоса, че ги намери в страната си; затова тя наду на сребърна свирка, която висеше на врата й.\n\nВеднага от всички посоки към нея се затича глутница големи вълци. Те имаха дълги крака, свирепи очи и остри зъби.\n\n\"Иди при тези хора\", каза Вещицата, \"и ги разкъсай на парчета.\"\n\n— Няма ли да ги направите свои роби? – попита водачът на вълците.\n\n\"Не\", отговори тя, \"едната е от калай, а другата от слама; едната е момиче, а другата е лъв. Никой от тях не е годен за работа, така че можете да ги разкъсате на малки парченца.\"\n\n— Много добре — каза вълкът и се втурна с пълна скорост, следван от останалите.\n\nБеше късмет, че Плашилото и Дърварят бяха напълно будни и чуха идването на вълците.\n\n\"Това е моята битка\", каза Дърварят, \"така че застанете зад мен и аз ще ги посрещна, когато идват.\"\n\nТой грабна брадвата си, която беше направил много остра, и когато водачът на вълците се появи, Тенекиеният дървар замахна с ръката си и отряза главата на вълка от тялото му, така че той веднага умря. Веднага щом успя да вдигне брадвата си, се появи друг вълк и той също попадна под острия ръб на оръжието на Тенекиения дървар. Имаше четиридесет вълка и четиридесет пъти по един вълк беше убит, така че накрая всички лежаха мъртви на куп пред Дърваря.\n\nСлед това остави брадвата си и седна до Плашилото, който каза: „Беше добра битка, приятелю“.\n\nТе изчакаха, докато Дороти се събуди на следващата сутрин. Момиченцето беше доста уплашено, когато видя голямата купчина рошави вълци, но Тенекиеният дървар й разказа всичко. Тя му благодари, че ги е спасил и седна да закуси, след което тръгнаха отново на път.\n\nСега тази сутрин Злата вещица дойде до вратата на своя замък и погледна навън с едното си око, което можеше да вижда надалеч. Тя видя всичките си вълци да лежат мъртви и непознатите, които все още пътуваха през нейната страна. Това я ядоса повече от преди и тя наду два пъти със сребърната си свирка.\n\nВеднага голямо ято диви гарвани долетя към нея, достатъчно, за да потъмни небето.\n\nИ Злата вещица казала на кралската врана: „Летете незабавно при непознатите; изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.“\n\nДивите гарвани летяха в едно голямо ято към Дороти и нейните другари. Когато момиченцето ги видя, че идват, тя се уплаши.\n\nНо Плашилото каза: \"Това е моята битка, така че легни до мен и няма да пострадаш.\"\n\nТака всички легнаха на земята с изключение на Плашилото, а той се изправи и протегна ръце. И когато гарваните го видяха, те се изплашиха, тъй като тези птици винаги са от плашила, и не смееха да се приближат. Но Крал Кроу каза:\n\n\"Това е само плюшено човече. Ще му изкълвам очите.\"\n\nКралската врана полетяла към Плашилото, което го хванало за главата и извило врата му, докато умряло. И тогава друга гарвана долетя към него и Плашилото също изви врата си. Имаше четиридесет гарвани и четиридесет пъти Плашилото изви врат, докато накрая всички лежаха мъртви до него. Тогава той извика на другарите си да станат и те отново тръгнаха на път.\n\nКогато Злата вещица погледна отново и видя всичките си гарвани да лежат на купчина, тя изпадна в ужасна ярост и духна три пъти със сребърната си свирка.\n\nВеднага се чу силно жужене във въздуха и рояк черни пчели долетяха към нея.\n\n— Иди при непознатите и ги ужили до смърт! — заповяда Вещицата и пчелите се обърнаха и полетяха бързо, докато стигнаха до мястото, където се разхождаха Дороти и нейните приятели. Но Дърварят ги беше видял да идват и Плашилото реши какво да направи.\n\n„Извади моята сламка и я разпръсни върху момиченцето, кучето и лъва“, каза той на Дърваря, „и пчелите не могат да ги ужилят“. Дърварят направи това и докато Дороти лежеше близо до Лъва и държеше Тото в ръцете си, сламата ги покри изцяло.\n\nПчелите дойдоха и не намериха никого освен Дърваря, който да ужили, така че те полетяха към него и отчупиха всичките си жила в тенекия, без изобщо да наранят Дърваря. И тъй като пчелите не могат да живеят, когато жилата им са счупени, това беше краят на черните пчели и те лежаха разпръснати около Дървеника като малки купчини фини въглища.\n\nТогава Дороти и Лъвът станаха и момичето помогна на Тенекиения дървар да постави отново сламката обратно в Плашилото, докато той стана толкова добър, колкото винаги. И така, те отново започнаха своето пътуване.\n\nЗлата вещица беше толкова ядосана, когато видя своите черни пчели на малки купчини като фини въглища, че тропна с крак, разкъса косата си и скърца със зъби. И тогава тя повика дузина от своите роби, които бяха Уинки, и им даде остри копия, като им каза да отидат при непознатите и да ги унищожат.\n\nУинки не бяха смели хора, но трябваше да правят каквото им се каже. Така те се отдалечиха, докато не стигнаха до Дороти. Тогава Лъвът нададе силен рев и скочи към тях, а бедните Уинки бяха толкова изплашени, че избягаха обратно възможно най-бързо.";