Stilly/Strings — Bulgarian @ Translate Urban Biker: Increase text size

Key	English	Bulgarian
aboutScreenTranslationsTitle	Translations	Преводи
aboutScreenTranslationsText	Help translate this app and get a free license! More info:	Помогнете за превода на това приложение и получете безплатен лиценз! Повече информация:
aboutScreenLicenseTitle	App license	Лиценз за приложение
aboutScreenLicenseText	This application is free and works without limitations. However, the parameters will return to their default values after 1 hour without a license.	Това приложение е безплатно и работи без ограничения. Параметрите обаче ще се върнат към стойностите си по подразбиране след 1 час без лиценз.
aboutScreenGithubLink	Stilly on GitHub	Все още в GitHub
openSourceLicensesTitle	Open source licenses	Лицензи с отворен код
loremIpsum	(This text is for demonstration purposes) The soldier with the green whiskers led them through the streets of the Emerald City until they reached the room where the Guardian of the Gates lived. This officer unlocked their spectacles to put them back in his great box, and then he politely opened the gate for our friends. "Which road leads to the Wicked Witch of the West?" asked Dorothy. "There is no road," answered the Guardian of the Gates. "No one ever wishes to go that way." "How, then, are we to find her?" inquired the girl. "That will be easy," replied the man, "for when she knows you are in the country of the Winkies she will find you, and make you all her slaves." "Perhaps not," said the Scarecrow, "for we mean to destroy her." "Oh, that is different," said the Guardian of the Gates. "No one has ever destroyed her before, so I naturally thought she would make slaves of you, as she has of the rest. But take care; for she is wicked and fierce, and may not allow you to destroy her. Keep to the West, where the sun sets, and you cannot fail to find her." They thanked him and bade him good-bye, and turned toward the West, walking over fields of soft grass dotted here and there with daisies and buttercups. Dorothy still wore the pretty silk dress she had put on in the palace, but now, to her surprise, she found it was no longer green, but pure white. The ribbon around Toto's neck had also lost its green color and was as white as Dorothy's dress. The Emerald City was soon left far behind. As they advanced the ground became rougher and hillier, for there were no farms nor houses in this country of the West, and the ground was untilled. In the afternoon the sun shone hot in their faces, for there were no trees to offer them shade; so that before night Dorothy and Toto and the Lion were tired, and lay down upon the grass and fell asleep, with the Woodman and the Scarecrow keeping watch. Now the Wicked Witch of the West had but one eye, yet that was as powerful as a telescope, and could see everywhere. So, as she sat in the door of her castle, she happened to look around and saw Dorothy lying asleep, with her friends all about her. They were a long distance off, but the Wicked Witch was angry to find them in her country; so she blew upon a silver whistle that hung around her neck. At once there came running to her from all directions a pack of great wolves. They had long legs and fierce eyes and sharp teeth. "Go to those people," said the Witch, "and tear them to pieces." "Are you not going to make them your slaves?" asked the leader of the wolves. "No," she answered, "one is of tin, and one of straw; one is a girl and another a Lion. None of them is fit to work, so you may tear them into small pieces." "Very well," said the wolf, and he dashed away at full speed, followed by the others. It was lucky the Scarecrow and the Woodman were wide awake and heard the wolves coming. "This is my fight," said the Woodman, "so get behind me and I will meet them as they come." He seized his axe, which he had made very sharp, and as the leader of the wolves came on the Tin Woodman swung his arm and chopped the wolf's head from its body, so that it immediately died. As soon as he could raise his axe another wolf came up, and he also fell under the sharp edge of the Tin Woodman's weapon. There were forty wolves, and forty times a wolf was killed, so that at last they all lay dead in a heap before the Woodman. Then he put down his axe and sat beside the Scarecrow, who said, "It was a good fight, friend." They waited until Dorothy awoke the next morning. The little girl was quite frightened when she saw the great pile of shaggy wolves, but the Tin Woodman told her all. She thanked him for saving them and sat down to breakfast, after which they started again upon their journey. Now this same morning the Wicked Witch came to the door of her castle and looked out with her one eye that could see far off. She saw all her wolves lying dead, and the strangers still traveling through her country. This made her angrier than before, and she blew her silver whistle twice. Straightway a great flock of wild crows came flying toward her, enough to darken the sky. And the Wicked Witch said to the King Crow, "Fly at once to the strangers; peck out their eyes and tear them to pieces." The wild crows flew in one great flock toward Dorothy and her companions. When the little girl saw them coming she was afraid. But the Scarecrow said, "This is my battle, so lie down beside me and you will not be harmed." So they all lay upon the ground except the Scarecrow, and he stood up and stretched out his arms. And when the crows saw him they were frightened, as these birds always are by scarecrows, and did not dare to come any nearer. But the King Crow said: "It is only a stuffed man. I will peck his eyes out." The King Crow flew at the Scarecrow, who caught it by the head and twisted its neck until it died. And then another crow flew at him, and the Scarecrow twisted its neck also. There were forty crows, and forty times the Scarecrow twisted a neck, until at last all were lying dead beside him. Then he called to his companions to rise, and again they went upon their journey. When the Wicked Witch looked out again and saw all her crows lying in a heap, she got into a terrible rage, and blew three times upon her silver whistle. Forthwith there was heard a great buzzing in the air, and a swarm of black bees came flying toward her. "Go to the strangers and sting them to death!" commanded the Witch, and the bees turned and flew rapidly until they came to where Dorothy and her friends were walking. But the Woodman had seen them coming, and the Scarecrow had decided what to do. "Take out my straw and scatter it over the little girl and the dog and the Lion," he said to the Woodman, "and the bees cannot sting them." This the Woodman did, and as Dorothy lay close beside the Lion and held Toto in her arms, the straw covered them entirely. The bees came and found no one but the Woodman to sting, so they flew at him and broke off all their stings against the tin, without hurting the Woodman at all. And as bees cannot live when their stings are broken that was the end of the black bees, and they lay scattered thick about the Woodman, like little heaps of fine coal. Then Dorothy and the Lion got up, and the girl helped the Tin Woodman put the straw back into the Scarecrow again, until he was as good as ever. So they started upon their journey once more. The Wicked Witch was so angry when she saw her black bees in little heaps like fine coal that she stamped her foot and tore her hair and gnashed her teeth. And then she called a dozen of her slaves, who were the Winkies, and gave them sharp spears, telling them to go to the strangers and destroy them. The Winkies were not a brave people, but they had to do as they were told. So they marched away until they came near to Dorothy. Then the Lion gave a great roar and sprang towards them, and the poor Winkies were so frightened that they ran back as fast as they could.	(Този текст е с демонстрационна цел) Войникът със зелените мустаци ги поведе по улиците на Изумрудения град, докато стигнаха до стаята, където живееше Пазителят на Портите. Този офицер отключи очилата им, за да ги прибере обратно в страхотната си кутия, и след това учтиво отвори портата за нашите приятели. „Кой път води до Злата вещица от Запада?“ — попита Дороти. "Няма път", отговорил Пазителят на Портите. "Никой никога не желае да тръгне по този път." — Как тогава да я намерим? – попита момичето. "Това ще бъде лесно", отвърна мъжът, "защото когато тя разбере, че си в страната на Уинките, тя ще те намери и ще направи всичките ти свои роби." — Може би не — каза Плашилото, — защото искаме да я унищожим. „О, това е различно“, каза Пазителят на Портите. „Никой никога не я е унищожавал преди, така че естествено си мислех, че тя ще ви направи роби, както и останалите. Но внимавайте, защото тя е зла и свирепа и може да не ви позволи да я унищожите. На запад, където слънцето залязва и няма как да не я намериш." Те му благодариха и се сбогуваха с него и се обърнаха на запад, крачейки през поля с мека трева, осеяни тук-там с маргаритки и лютичета. Дороти все още носеше хубавата копринена рокля, която бе облякла в двореца, но сега, за своя изненада, тя вече не беше зелена, а чисто бяла. Панделката около врата на Тото също беше загубила зеления си цвят и беше бяла като роклята на Дороти. Изумруденият град скоро остана далеч назад. С напредването им земята ставаше по-груба и хълмиста, тъй като в тази страна на Запада нямаше ферми, нито къщи и земята беше обработвана. Следобед слънцето грееше горещо в лицата им, защото нямаше дървета, които да им предлагат сянка; така че преди нощта Дороти, Тото и Лъвът бяха уморени, легнаха на тревата и заспаха, а Дърварят и Плашилото пазеха. Сега Злата вещица от Запада имаше само едно око, но то беше мощно като телескоп и можеше да вижда навсякъде. И така, докато седеше на вратата на своя замък, тя случайно се огледа наоколо и видя Дороти да лежи заспала, с приятелите си навсякъде около нея. Те бяха на голямо разстояние, но Злата вещица се ядоса, че ги намери в страната си; затова тя наду на сребърна свирка, която висеше на врата й. Веднага от всички посоки към нея се затича глутница големи вълци. Те имаха дълги крака, свирепи очи и остри зъби. "Иди при тези хора", каза Вещицата, "и ги разкъсай на парчета." — Няма ли да ги направите свои роби? – попита водачът на вълците. "Не", отговори тя, "едната е от калай, а другата от слама; едната е момиче, а другата е лъв. Никой от тях не е годен за работа, така че можете да ги разкъсате на малки парченца." — Много добре — каза вълкът и се втурна с пълна скорост, следван от останалите. Беше късмет, че Плашилото и Дърварят бяха напълно будни и чуха идването на вълците. "Това е моята битка", каза Дърварят, "така че застанете зад мен и аз ще ги посрещна, когато идват." Той грабна брадвата си, която беше направил много остра, и когато водачът на вълците се появи, Тенекиеният дървар замахна с ръката си и отряза главата на вълка от тялото му, така че той веднага умря. Веднага щом успя да вдигне брадвата си, се появи друг вълк и той също попадна под острия ръб на оръжието на Тенекиения дървар. Имаше четиридесет вълка и четиридесет пъти по един вълк беше убит, така че накрая всички лежаха мъртви на куп пред Дърваря. След това остави брадвата си и седна до Плашилото, който каза: „Беше добра битка, приятелю“. Те изчакаха, докато Дороти се събуди на следващата сутрин. Момиченцето доста се уплашило, когато видяло голямата купчина рунтави вълци, но Тенекиеният дървар й разказал всичко. Тя му благодари, че ги е спасил и седна да закуси, след което тръгнаха отново на път. Сега същата тази сутрин Злата вещица дойде до вратата на своя замък и погледна навън с едното си око, което можеше да вижда надалеч. Тя видя всичките си вълци да лежат мъртви и непознатите все още пътуваха през нейната страна. Това я ядоса повече от преди и тя наду два пъти със сребърната си свирка. Веднага голямо ято диви гарвани долетя към нея, достатъчно, за да потъмни небето. И Злата вещица казала на кралската врана: „Летете незабавно при непознатите; изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.“ Дивите гарвани летяха в едно голямо ято към Дороти и нейните другари. Когато момиченцето ги видя, че идват, тя се уплаши. Но Плашилото каза: "Това е моята битка, така че легни до мен и няма да пострадаш." Така всички легнаха на земята с изключение на Плашилото, а той се изправи и протегна ръце. И когато гарваните го видяха, те се изплашиха, тъй като тези птици винаги са от плашила, и не смееха да се приближат. Но Крал Кроу каза: „Това е само плюшено човече. Ще му изкълвам очите.“ Кралската врана полетяла към Плашилото, което го хванало за главата и извило врата му, докато умряло. И тогава друга гарвана долетя към него и Плашилото също изви врата си. Имаше четиридесет гарвани и четиридесет пъти Плашилото изви врата, докато накрая всички лежаха мъртви до него. Тогава той извика на другарите си да станат и те отново тръгнаха на път. Когато Злата вещица погледна отново и видя всичките си гарвани да лежат на купчина, тя изпадна в ужасна ярост и духна три пъти със сребърната си свирка. Веднага се чу силно жужене във въздуха и рояк черни пчели долетяха към нея. — Иди при непознатите и ги ужили до смърт! — заповяда Вещицата и пчелите се обърнаха и полетяха бързо, докато стигнаха до мястото, където се разхождаха Дороти и нейните приятели. Но Дърварят ги беше видял да идват и Плашилото беше решил какво да прави. „Извади моята сламка и я разпръсни върху момиченцето, кучето и лъва“, каза той на Дърваря, „и пчелите не могат да ги ужилят“. Дърварят направи това и докато Дороти лежеше близо до Лъва и държеше Тото в ръцете си, сламата ги покри изцяло. Пчелите дойдоха и не намериха никого освен Дърваря, който да ужили, така че те полетяха към него и отчупиха всичките си жила в тенекия, без изобщо да наранят Дърваря. И тъй като пчелите не могат да живеят, когато жилата им са счупени, това беше краят на черните пчели и те лежаха разпръснати около Дървеника като малки купчини фини въглища. Тогава Дороти и Лъвът станаха и момичето помогна на Тенекиения дървар да постави отново сламката обратно в Плашилото, докато той стана толкова добър, колкото винаги. И така, те отново започнаха своето пътуване. Злата вещица беше толкова ядосана, когато видя черните си пчели на малки купчини като фини въглища, че тропна с крак, скубе косата си и скърца със зъби. И тогава тя повика дузина от своите роби, които бяха Уинки, и им даде остри копия, като им каза да отидат при непознатите и да ги унищожат. Уинки не бяха смели хора, но трябваше да правят каквото им се каже. Така те се отдалечиха, докато не стигнаха до Дороти. Тогава Лъвът нададе силен рев и скочи към тях, а горките Уинки бяха толкова изплашени, че избягаха обратно възможно най-бързо.
dialogConsentButton	Accept	Приеми
dialogInfoTitle	@string/menuInfo
dialogInfoMessage	Shake the device a little. Notice how the background content softens these movements, making on-screen reading easier. This functionality can be easily implemented in any application. Please follow the instructions on GitHub.	Разклатете малко устройството. Забележете как фоновото съдържание смекчава тези движения, което прави четенето на екрана по-лесно. (Услугата Stilly трябва да е активирана в настройките за достъпност, за да се случи това.) Тази функционалност може лесно да се внедри във всяко приложение. Моля, следвайте инструкциите в GitHub.
dialogInfoButton	Go to GitHub	Отидете на GitHub
dialogRestoreDefaultsTitle	@string/menuRestoreDefaults
dialogRestoreDefaultsMessage	Restore settings to default values?	Възстановяване на настройките до стойностите по подразбиране?
serviceInactiveText	Service is disabled, click here to enable.	Услугата е деактивирана, щракнете тук, за да я активирате.
menuTheme	Theme	Тема
menuIncreaseTextSize	Increase text size	Увеличете размера на текста
menuDecreaseTextSize	Decrease text size	Намалете размера на текста
menuInfo	Info	Информация
menuRestoreDefaults	Restore defaults	Възстанови настройките по подразбиране
menuAbout	About	относно
menuLicense	Upgrade your license	Надстройте лиценза си
menuRateAndComment	Rate us	Оцени ни
menuSendDebugFeedback	Report an issue	Докладвайте за проблем
paramSensorRate	Sensor rate	Скорост на сензора
paramDamping	Damping	Амортизиране
paramRecoil	Recoil	Откат
paramLinearScaling	Linear scaling	Линейно мащабиране
paramForceScaling	Force scaling	Принудително мащабиране
paramSensorRateInfo	This sets the desired sensor rate. Higher values may consume more battery. This may differ from the measured sensor rate as the system ultimately decides which rate to provide.	Това задава желаната скорост на сензора. По-високите стойности може да консумират повече батерия. Това може да се различава от измерената скорост на сензора, тъй като системата в крайна сметка решава коя скорост да предостави.
paramDampingInfo	Increasing this will slow down and attenuate movements, making them less sensitive to larger forces.	Увеличаването на това ще забави и отслаби движенията, правейки ги по-малко чувствителни към по-големи сили.
paramRecoilInfo	Increasing this will reduce sensitivity to small oscillations and make movements less sensitive to larger forces.	Увеличаването на това ще намали чувствителността към малки трептения и ще направи движенията по-малко чувствителни към по-големи сили.

Key	English	Bulgarian
dialogInfoMessage	Shake the device a little. Notice how the background content softens these movements, making on-screen reading easier. This functionality can be easily implemented in any application. Please follow the instructions on GitHub.	Разклатете малко устройството. Забележете как фоновото съдържание смекчава тези движения, което прави четенето на екрана по-лесно. (Услугата Stilly трябва да е активирана в настройките за достъпност, за да се случи това.) Тази функционалност може лесно да се внедри във всяко приложение. Моля, следвайте инструкциите в GitHub.
dialogInfoTitle	@string/menuInfo
dialogRestoreDefaultsMessage	Restore settings to default values?	Възстановяване на настройките до стойностите по подразбиране?
dialogRestoreDefaultsTitle	@string/menuRestoreDefaults
dialogReviewNudgeMessage	Are you enjoying this app?	Харесвате ли това приложение?
dialogReviewNudgeMessage2	Thanks! Please write a nice review or rate us 5 stars on the Play Store.	Благодаря! Моля, напишете хубава рецензия или ни оценете 5 звезди в Play Store.
generalError	Some error occurred. Please try again.	Възникна някаква грешка. Моля, опитайте отново.
licenseItemAlreadyOwned	License item already owned	Лицензионният елемент вече е притежаван
licenseSuccessDialogMessage	The app was licensed successfully. Thank you for your support!	Приложението е лицензирано успешно. Благодарим ви за вашата подкрепа!
licenseSuccessDialogTitle	@string/app_name
loremIpsum	(This text is for demonstration purposes) The soldier with the green whiskers led them through the streets of the Emerald City until they reached the room where the Guardian of the Gates lived. This officer unlocked their spectacles to put them back in his great box, and then he politely opened the gate for our friends. "Which road leads to the Wicked Witch of the West?" asked Dorothy. "There is no road," answered the Guardian of the Gates. "No one ever wishes to go that way." "How, then, are we to find her?" inquired the girl. "That will be easy," replied the man, "for when she knows you are in the country of the Winkies she will find you, and make you all her slaves." "Perhaps not," said the Scarecrow, "for we mean to destroy her." "Oh, that is different," said the Guardian of the Gates. "No one has ever destroyed her before, so I naturally thought she would make slaves of you, as she has of the rest. But take care; for she is wicked and fierce, and may not allow you to destroy her. Keep to the West, where the sun sets, and you cannot fail to find her." They thanked him and bade him good-bye, and turned toward the West, walking over fields of soft grass dotted here and there with daisies and buttercups. Dorothy still wore the pretty silk dress she had put on in the palace, but now, to her surprise, she found it was no longer green, but pure white. The ribbon around Toto's neck had also lost its green color and was as white as Dorothy's dress. The Emerald City was soon left far behind. As they advanced the ground became rougher and hillier, for there were no farms nor houses in this country of the West, and the ground was untilled. In the afternoon the sun shone hot in their faces, for there were no trees to offer them shade; so that before night Dorothy and Toto and the Lion were tired, and lay down upon the grass and fell asleep, with the Woodman and the Scarecrow keeping watch. Now the Wicked Witch of the West had but one eye, yet that was as powerful as a telescope, and could see everywhere. So, as she sat in the door of her castle, she happened to look around and saw Dorothy lying asleep, with her friends all about her. They were a long distance off, but the Wicked Witch was angry to find them in her country; so she blew upon a silver whistle that hung around her neck. At once there came running to her from all directions a pack of great wolves. They had long legs and fierce eyes and sharp teeth. "Go to those people," said the Witch, "and tear them to pieces." "Are you not going to make them your slaves?" asked the leader of the wolves. "No," she answered, "one is of tin, and one of straw; one is a girl and another a Lion. None of them is fit to work, so you may tear them into small pieces." "Very well," said the wolf, and he dashed away at full speed, followed by the others. It was lucky the Scarecrow and the Woodman were wide awake and heard the wolves coming. "This is my fight," said the Woodman, "so get behind me and I will meet them as they come." He seized his axe, which he had made very sharp, and as the leader of the wolves came on the Tin Woodman swung his arm and chopped the wolf's head from its body, so that it immediately died. As soon as he could raise his axe another wolf came up, and he also fell under the sharp edge of the Tin Woodman's weapon. There were forty wolves, and forty times a wolf was killed, so that at last they all lay dead in a heap before the Woodman. Then he put down his axe and sat beside the Scarecrow, who said, "It was a good fight, friend." They waited until Dorothy awoke the next morning. The little girl was quite frightened when she saw the great pile of shaggy wolves, but the Tin Woodman told her all. She thanked him for saving them and sat down to breakfast, after which they started again upon their journey. Now this same morning the Wicked Witch came to the door of her castle and looked out with her one eye that could see far off. She saw all her wolves lying dead, and the strangers still traveling through her country. This made her angrier than before, and she blew her silver whistle twice. Straightway a great flock of wild crows came flying toward her, enough to darken the sky. And the Wicked Witch said to the King Crow, "Fly at once to the strangers; peck out their eyes and tear them to pieces." The wild crows flew in one great flock toward Dorothy and her companions. When the little girl saw them coming she was afraid. But the Scarecrow said, "This is my battle, so lie down beside me and you will not be harmed." So they all lay upon the ground except the Scarecrow, and he stood up and stretched out his arms. And when the crows saw him they were frightened, as these birds always are by scarecrows, and did not dare to come any nearer. But the King Crow said: "It is only a stuffed man. I will peck his eyes out." The King Crow flew at the Scarecrow, who caught it by the head and twisted its neck until it died. And then another crow flew at him, and the Scarecrow twisted its neck also. There were forty crows, and forty times the Scarecrow twisted a neck, until at last all were lying dead beside him. Then he called to his companions to rise, and again they went upon their journey. When the Wicked Witch looked out again and saw all her crows lying in a heap, she got into a terrible rage, and blew three times upon her silver whistle. Forthwith there was heard a great buzzing in the air, and a swarm of black bees came flying toward her. "Go to the strangers and sting them to death!" commanded the Witch, and the bees turned and flew rapidly until they came to where Dorothy and her friends were walking. But the Woodman had seen them coming, and the Scarecrow had decided what to do. "Take out my straw and scatter it over the little girl and the dog and the Lion," he said to the Woodman, "and the bees cannot sting them." This the Woodman did, and as Dorothy lay close beside the Lion and held Toto in her arms, the straw covered them entirely. The bees came and found no one but the Woodman to sting, so they flew at him and broke off all their stings against the tin, without hurting the Woodman at all. And as bees cannot live when their stings are broken that was the end of the black bees, and they lay scattered thick about the Woodman, like little heaps of fine coal. Then Dorothy and the Lion got up, and the girl helped the Tin Woodman put the straw back into the Scarecrow again, until he was as good as ever. So they started upon their journey once more. The Wicked Witch was so angry when she saw her black bees in little heaps like fine coal that she stamped her foot and tore her hair and gnashed her teeth. And then she called a dozen of her slaves, who were the Winkies, and gave them sharp spears, telling them to go to the strangers and destroy them. The Winkies were not a brave people, but they had to do as they were told. So they marched away until they came near to Dorothy. Then the Lion gave a great roar and sprang towards them, and the poor Winkies were so frightened that they ran back as fast as they could.	(Този текст е с демонстрационна цел) Войникът със зелените мустаци ги поведе по улиците на Изумрудения град, докато стигнаха до стаята, където живееше Пазителят на Портите. Този офицер отключи очилата им, за да ги прибере обратно в страхотната си кутия, и след това учтиво отвори портата за нашите приятели. „Кой път води до Злата вещица от Запада?“ — попита Дороти. "Няма път", отговорил Пазителят на Портите. "Никой никога не желае да тръгне по този път." — Как тогава да я намерим? – попита момичето. "Това ще бъде лесно", отвърна мъжът, "защото когато тя разбере, че си в страната на Уинките, тя ще те намери и ще направи всичките ти свои роби." — Може би не — каза Плашилото, — защото искаме да я унищожим. „О, това е различно“, каза Пазителят на Портите. „Никой никога не я е унищожавал преди, така че естествено си мислех, че тя ще ви направи роби, както и останалите. Но внимавайте, защото тя е зла и свирепа и може да не ви позволи да я унищожите. На запад, където слънцето залязва и няма как да не я намериш." Те му благодариха и се сбогуваха с него и се обърнаха на запад, крачейки през поля с мека трева, осеяни тук-там с маргаритки и лютичета. Дороти все още носеше хубавата копринена рокля, която бе облякла в двореца, но сега, за своя изненада, тя вече не беше зелена, а чисто бяла. Панделката около врата на Тото също беше загубила зеления си цвят и беше бяла като роклята на Дороти. Изумруденият град скоро остана далеч назад. С напредването им земята ставаше по-груба и хълмиста, тъй като в тази страна на Запада нямаше ферми, нито къщи и земята беше обработвана. Следобед слънцето грееше горещо в лицата им, защото нямаше дървета, които да им предлагат сянка; така че преди нощта Дороти, Тото и Лъвът бяха уморени, легнаха на тревата и заспаха, а Дърварят и Плашилото пазеха. Сега Злата вещица от Запада имаше само едно око, но то беше мощно като телескоп и можеше да вижда навсякъде. И така, докато седеше на вратата на своя замък, тя случайно се огледа наоколо и видя Дороти да лежи заспала, с приятелите си навсякъде около нея. Те бяха на голямо разстояние, но Злата вещица се ядоса, че ги намери в страната си; затова тя наду на сребърна свирка, която висеше на врата й. Веднага от всички посоки към нея се затича глутница големи вълци. Те имаха дълги крака, свирепи очи и остри зъби. "Иди при тези хора", каза Вещицата, "и ги разкъсай на парчета." — Няма ли да ги направите свои роби? – попита водачът на вълците. "Не", отговори тя, "едната е от калай, а другата от слама; едната е момиче, а другата е лъв. Никой от тях не е годен за работа, така че можете да ги разкъсате на малки парченца." — Много добре — каза вълкът и се втурна с пълна скорост, следван от останалите. Беше късмет, че Плашилото и Дърварят бяха напълно будни и чуха идването на вълците. "Това е моята битка", каза Дърварят, "така че застанете зад мен и аз ще ги посрещна, когато идват." Той грабна брадвата си, която беше направил много остра, и когато водачът на вълците се появи, Тенекиеният дървар замахна с ръката си и отряза главата на вълка от тялото му, така че той веднага умря. Веднага щом успя да вдигне брадвата си, се появи друг вълк и той също попадна под острия ръб на оръжието на Тенекиения дървар. Имаше четиридесет вълка и четиридесет пъти по един вълк беше убит, така че накрая всички лежаха мъртви на куп пред Дърваря. След това остави брадвата си и седна до Плашилото, който каза: „Беше добра битка, приятелю“. Те изчакаха, докато Дороти се събуди на следващата сутрин. Момиченцето доста се уплашило, когато видяло голямата купчина рунтави вълци, но Тенекиеният дървар й разказал всичко. Тя му благодари, че ги е спасил и седна да закуси, след което тръгнаха отново на път. Сега същата тази сутрин Злата вещица дойде до вратата на своя замък и погледна навън с едното си око, което можеше да вижда надалеч. Тя видя всичките си вълци да лежат мъртви и непознатите все още пътуваха през нейната страна. Това я ядоса повече от преди и тя наду два пъти със сребърната си свирка. Веднага голямо ято диви гарвани долетя към нея, достатъчно, за да потъмни небето. И Злата вещица казала на кралската врана: „Летете незабавно при непознатите; изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.“ Дивите гарвани летяха в едно голямо ято към Дороти и нейните другари. Когато момиченцето ги видя, че идват, тя се уплаши. Но Плашилото каза: "Това е моята битка, така че легни до мен и няма да пострадаш." Така всички легнаха на земята с изключение на Плашилото, а той се изправи и протегна ръце. И когато гарваните го видяха, те се изплашиха, тъй като тези птици винаги са от плашила, и не смееха да се приближат. Но Крал Кроу каза: „Това е само плюшено човече. Ще му изкълвам очите.“ Кралската врана полетяла към Плашилото, което го хванало за главата и извило врата му, докато умряло. И тогава друга гарвана долетя към него и Плашилото също изви врата си. Имаше четиридесет гарвани и четиридесет пъти Плашилото изви врата, докато накрая всички лежаха мъртви до него. Тогава той извика на другарите си да станат и те отново тръгнаха на път. Когато Злата вещица погледна отново и видя всичките си гарвани да лежат на купчина, тя изпадна в ужасна ярост и духна три пъти със сребърната си свирка. Веднага се чу силно жужене във въздуха и рояк черни пчели долетяха към нея. — Иди при непознатите и ги ужили до смърт! — заповяда Вещицата и пчелите се обърнаха и полетяха бързо, докато стигнаха до мястото, където се разхождаха Дороти и нейните приятели. Но Дърварят ги беше видял да идват и Плашилото беше решил какво да прави. „Извади моята сламка и я разпръсни върху момиченцето, кучето и лъва“, каза той на Дърваря, „и пчелите не могат да ги ужилят“. Дърварят направи това и докато Дороти лежеше близо до Лъва и държеше Тото в ръцете си, сламата ги покри изцяло. Пчелите дойдоха и не намериха никого освен Дърваря, който да ужили, така че те полетяха към него и отчупиха всичките си жила в тенекия, без изобщо да наранят Дърваря. И тъй като пчелите не могат да живеят, когато жилата им са счупени, това беше краят на черните пчели и те лежаха разпръснати около Дървеника като малки купчини фини въглища. Тогава Дороти и Лъвът станаха и момичето помогна на Тенекиения дървар да постави отново сламката обратно в Плашилото, докато той стана толкова добър, колкото винаги. И така, те отново започнаха своето пътуване. Злата вещица беше толкова ядосана, когато видя черните си пчели на малки купчини като фини въглища, че тропна с крак, скубе косата си и скърца със зъби. И тогава тя повика дузина от своите роби, които бяха Уинки, и им даде остри копия, като им каза да отидат при непознатите и да ги унищожат. Уинки не бяха смели хора, но трябваше да правят каквото им се каже. Така те се отдалечиха, докато не стигнаха до Дороти. Тогава Лъвът нададе силен рев и скочи към тях, а горките Уинки бяха толкова изплашени, че избягаха обратно възможно най-бързо.
measuredSensorRate	Measured sensor rate	Измерена честота на сензора
measuredSensorRateInfo	Current sensor rate as measured by the app. This may differ from the desired sensor rate as the system ultimately decides which rate to provide.	Текущата скорост на сензора, измерена от приложението. Това може да се различава от желаната скорост на сензора, тъй като системата в крайна сметка решава коя скорост да предостави.
menuAbout	About	относно
menuDecreaseTextSize	Decrease text size	Намалете размера на текста
menuIncreaseTextSize	Increase text size	Увеличете размера на текста
menuInfo	Info	Информация
menuLicense	Upgrade your license	Надстройте лиценза си
menuRateAndComment	Rate us	Оцени ни
menuRestoreDefaults	Restore defaults	Възстанови настройките по подразбиране
menuSendDebugFeedback	Report an issue	Докладвайте за проблем
menuTheme	Theme	Тема
no	No	Не
ok	OK	Добре
openSourceLicensesTitle	Open source licenses	Лицензи с отворен код
paramDamping	Damping	Амортизиране
paramDampingInfo	Increasing this will slow down and attenuate movements, making them less sensitive to larger forces.	Увеличаването на това ще забави и отслаби движенията, правейки ги по-малко чувствителни към по-големи сили.
paramForceScaling	Force scaling	Принудително мащабиране
paramForceScalingInfo	This scales the forces before calculations, which in turn affects the overall magnitude of movements.	Това мащабира силите преди изчисленията, което от своя страна влияе върху общата величина на движенията.
paramLinearScaling	Linear scaling	Линейно мащабиране